Росен: Сега ще ви разкажа една история, която се случи на една много далечна планета – Бо преди много години. Тази планета е толкова мъничка, че трудно може да я забележите дори и с най-силния телескоп. Нейните жители също са много мънички. Най-малка е Чичи. Толкова е ниска, че на останалите често им се случва да се спънат в нея. Тя си има много приятели: Джони е ходещ компютър, знае всичко. А Костел е толкова силен, че може да надвие и най-силния великан. Душан надушва всичко от километри. На Бо има и две феички – Филифьол и Лусия, които внимават останалите да не правят бели. Има и две същества, които с гласа си успокояват и най-сърдития учител – Изолда и Кармен.
Коледа наближаваше...
Картина 1
Душан: С нетърпение чакам да видя Дядо Коледа.
Джони: И аз... така искам да ми донесе нови батерии, защото старите са н асвършване.
Костел: Аз пък искам нов меч, за да побеждавам всеки път, когато се бия с Лондо от планетата Ро.
Душан: Аз искам нов парфюм, който да се усеща от няколко светлинни години.
Филифьол: Ако на нас с Луси Дядо Коледа донесе нови вълшебни пръчици ще можем да изхвърлим старите.
Луси: Старите вече не могат дори и да ни пренесат над Чичи.
Останалите се смеят.
Кармен: Аз искам нова книга с песни.
Изолда: А аз ново пияно.
Джони: Чичи, ти какво искаш?
Чичи: Искам да порасна голяма!
Останалите се смеят.
Изолда: Вижте колко е пораснало това дърво.
Чичи: И какво от това?
Филифьол: Помните ли малкото бяло мече, кооето намерихме в гората?
Всички: Да.
Филифьол: Онзи ден го видях. Такъв голям мецан е станал!
Костел: Най-сетна ще има с кой да се бия и на тази планета!
Кармен: Вчера, като се разхождах из гората забелязах, че всичко живо расте и става по-голямо.
Чичи: Ама, много важно, че всичко расте... нали аз не раста!?
Изолда: Чичи!
Чичи сяда на един стол.
Костел: Чичи...какво ти е? (Тя пада от стола)
Джони: Ти винаги си била малка, какво те прихваща сега?
Душан: Колко дни остават докато дойде Дядо Коледа?
Филифьол: Малко.
Чичи: Я, чакайте... аз съм най-малкото същество на тази планета, нали?
Всички: Да.
Чичи: И това е най-малката планета, нали?
Всички: Да.
Чичи: Тогава планетата е моя!
Всички: Какво!?
Чичи: Ами, след като аз съм най-малкото нещо на най-малката планета значи тя е моя!
Луси: Но това не е редно!
Филифьол: Сега ще ти направя едно заклинание и пак ще станеш добро малко джудже....ох, пръчката ми не работи.
Костел: Призовавам те на бой!
Чичи: Ти!? (Започва да го гони). Сега, като ваша императрица ви заповядвам да...
чакайте да помисля. Джони, донеси ми един стол. (Сяда). Душан, намери ми най-вкусните ябулки на планетата. Костел, направи така, че Филифьол и Лусия да не могат да ме доближът.
Костел: Аз!? Няма да стане!
Чичи: Напротив! Феи, вие можете да приложите някакво заклинание за да отслабите силите му...но пръчките ви не работят...хаха. Джони, ти ме свържи с планетата Ро. Нека всички знаят коя е господарката на Бо.
Джони: Знаеш, че нямам батерии.
Чичи: Не ме интересува! Изолда, Кармен, измислете някоя песен в която да се пее за това колко съм красива, умна, великолепна, прелестна....Ясно ли е?
Всички: Да.
Картина 2
Дядо Коледа: Най-сетне стигнахме и до най-маката планета!
Снежанка: Колко е чисто!
Дядо Коледа: Какво носим за тук?
Джудже 1: Имаме един комплект батерии, един меч, две вълшебни пръчици, пиано и книга с песни.
Снежанка: Но къде са всички?
Джудже 2: Ще отида да проверя. ( Оглежда се, не вижда никой) Няма никого.
Дядо Коледа: Странно! (всички започват да търсят)
Картина 3:
Чичи: Къде сте?
Джони: Ето ни.
Чичи: Свършихте ли това, което ви казах?
Всички: Да.
Чичи: Джони, дай ми стола. (Дава го) Така, сега... Душан, ела насам....дай ябълките.
Душан: Ето ги.
Луси: Защо така използваш своите приятели? ( опитва се да приложи заклинание)
Чичи: Костел, справи се с нея. (Костел я хваща).
Чичи: Искам да чуя песента.
Изолда: Дай ни още половин час.
Чичи: Давам ви 15 мин.Джони,искам връзка с Ро.
Джони: Добре. (той полага усилия, но батериите му се истощават.)
Душан: Но, какво направи, Чичи?
Чичи: Аз ли!? Нищо! И не съм Чичи, а императрица Чичи!
Душан: Не ти си Чичи, нашата приятелка.
Всички: Сбогом, императрице. ( всички се обръщат и си тръгват.)
Чичи: Но, какво, сама ли останах!? Да. Е, така поне няма да слушам моите приятели. Ох, приятелите ми!
Картина 4:
Дядо Коледа: Вижте! (показва Костел, който плаче)
Костел: Какво и стана на Чичи? Беше едно малко джудже, а сега е императрица. Заради нея Джони остана без батерии и вече не може дори да говори. Той е на-добрият ми приятел. Но...не трябва да плача...аз съм силен.... Вече не искам Дядо Коледа да ми донесе меч, а искам да ни върне старата планета и приятелите.
Джудже 2: Ето какво искат съществата от тази планета!
Джудже 1: Ами другите неща?
Снежанка: Те не се нуждаят от тях.
Баба Коледа: Да действаме!
Дядо Коледа: Затворете очи. (и децата). Нека всичко да е както преди!
( На съседната поляна прятелите закусват шумно, а останалитре си говорят).
Баба Коледа: Мисля, че трябва да им дадем и подаръците.
Дядо Коледа: Добре! ( приятелите намират един чувал със всичко, което са си пожелали. Никой не помни, че Чичи е императрица, Джони отново е добре.)
|