Росен: Сега ще ви разкажа една история, която се случи на една много далечна планета – Бо преди много години. Тази планета е толкова мъничка, че трудно може да я забележите дори и с най-силния телескоп. Нейните жители също са много мънички. Най-малка е Чичи. Толкова е ниска, че на останалите често им се случва да се спънат в нея. Тя си има много приятели: Джони е ходещ компютър, знае всичко. А Костел е толкова силен, че може да надвие и най-силния великан. Душан надушва всичко от километри. На Бо има и две феички – Филифьол и Лусия, които внимават останалите да не правят бели. Има и две същества, които с гласа си успокояват и най-сърдития учител – Изолда и Кармен.

Коледа наближаваше...

                                       Картина 1

Душан:  С нетърпение чакам да видя Дядо Коледа.

Джони:  И аз... така искам да ми донесе нови батерии, защото старите са н асвършване.

Костел: Аз пък искам нов меч, за да побеждавам всеки път, когато се бия с Лондо от планетата Ро.

 Душан:  Аз искам нов парфюм, който да се усеща от няколко светлинни години.

Филифьол:  Ако на нас с Луси Дядо Коледа донесе нови вълшебни пръчици ще можем да изхвърлим старите.

Луси:  Старите вече не могат дори и да ни пренесат над Чичи.

Останалите се смеят.

Кармен: Аз искам нова книга с песни.

Изолда:  А аз ново пияно.

Джони:  Чичи, ти какво искаш?

Чичи:  Искам да порасна голяма!

Останалите се смеят.

Изолда:  Вижте колко е пораснало това дърво.

Чичи:  И какво от това?

Филифьол:  Помните ли малкото бяло мече, кооето намерихме в гората?

Всички:  Да.

Филифьол:  Онзи ден го видях. Такъв голям мецан е станал!

Костел: Най-сетна ще има с кой да се бия и на тази планета!

Кармен:  Вчера, като се разхождах из гората забелязах, че всичко живо расте и става по-голямо.

Чичи:  Ама, много важно, че всичко расте... нали аз не раста!?

Изолда:  Чичи!

Чичи сяда на един стол.

Костел: Чичи...какво ти е? (Тя пада от стола)

Джони:  Ти винаги си била малка, какво те прихваща сега?

Душан:  Колко дни остават докато дойде Дядо Коледа?

Филифьол:  Малко.

Чичи:  Я, чакайте... аз съм най-малкото същество на тази планета, нали?

Всички:  Да.

Чичи:  И това е най-малката планета, нали?

Всички:  Да.

Чичи:  Тогава планетата е моя!

Всички:  Какво!?

Чичи:  Ами, след като аз съм най-малкото нещо на най-малката планета значи тя е моя!

Луси:  Но това не е редно!

Филифьол:  Сега ще ти направя едно заклинание и пак ще станеш добро малко джудже....ох, пръчката ми не работи.

Костел:  Призовавам те на бой!

Чичи:   Ти!? (Започва да го гони). Сега, като ваша императрица ви заповядвам да...

чакайте да помисля.  Джони, донеси ми един стол. (Сяда). Душан, намери ми най-вкусните ябулки на планетата. Костел, направи така, че Филифьол и Лусия да не могат да ме доближът.

Костел:  Аз!? Няма да стане!

Чичи:   Напротив! Феи, вие можете да приложите някакво заклинание за да отслабите силите му...но пръчките ви не работят...хаха. Джони, ти ме свържи с планетата Ро. Нека всички знаят коя е господарката на Бо.

Джони:  Знаеш, че нямам батерии.

Чичи:   Не ме интересува! Изолда, Кармен, измислете някоя песен в която да се пее за това колко съм красива, умна, великолепна, прелестна....Ясно ли е?

Всички:  Да.

                                                            Картина 2

Дядо Коледа: Най-сетне стигнахме и до най-маката планета!

Снежанка: Колко е чисто!

Дядо Коледа:  Какво носим за тук?

Джудже 1: Имаме един комплект батерии, един меч, две вълшебни пръчици, пиано и книга с песни.

Снежанка: Но къде са всички?

Джудже 2: Ще отида да проверя. ( Оглежда се, не вижда никой) Няма никого.

Дядо Коледа: Странно! (всички започват да търсят)

                                                Картина 3:

Чичи:   Къде сте?

Джони:  Ето ни.

Чичи:   Свършихте ли това, което ви казах?

Всички:  Да.

Чичи:   Джони, дай ми стола. (Дава го) Така, сега... Душан, ела насам....дай ябълките.

 Душан:  Ето ги.

Луси:  Защо така използваш своите приятели? ( опитва се да приложи заклинание)

Чичи:    Костел, справи се с нея. (Костел я хваща).

Чичи:   Искам да чуя песента.

Изолда:   Дай ни още половин час.

Чичи:    Давам ви 15 мин.Джони,искам връзка с Ро.

Джони:  Добре. (той полага усилия, но батериите му се истощават.)

Душан:   Но, какво направи, Чичи?

Чичи:    Аз ли!? Нищо! И не съм Чичи, а императрица Чичи!

Душан:   Не ти си Чичи, нашата приятелка.

Всички:  Сбогом, императрице. ( всички се обръщат и си тръгват.)

Чичи:    Но, какво, сама ли останах!? Да. Е, така поне няма да слушам моите приятели. Ох, приятелите ми!

                                                Картина 4:

Дядо Коледа:  Вижте! (показва Костел, който плаче)

Костел:  Какво и стана на Чичи? Беше едно малко джудже, а сега е императрица. Заради нея Джони остана без батерии и вече не може дори да говори. Той е на-добрият ми приятел. Но...не трябва да плача...аз съм силен.... Вече не искам Дядо Коледа да ми донесе меч, а искам да ни върне старата планета и приятелите.

Джудже 2:  Ето какво искат съществата от тази планета!

Джудже 1:  Ами другите неща?

Снежанка: Те не се нуждаят от тях.

Баба Коледа: Да действаме!

Дядо Коледа:  Затворете очи. (и децата). Нека всичко да е както преди!

( На съседната поляна прятелите закусват шумно, а останалитре си говорят).

 Баба Коледа:  Мисля, че трябва да им дадем и подаръците.

  Дядо Коледа:   Добре! ( приятелите намират един чувал със всичко, което са си пожелали. Никой не помни, че Чичи е императрица, Джони отново е добре.)