|
|
Ежедневието ни е изпълнено с безброй странности. Всеки път като се сблъскаме със загадъчен феномен, който не можем да задоволим с логично обяснение, ние го отдаваме на паранормалното, простиращо се отвъд границите на нашите възприятия.
А изпитвали ли сте следното- да имате усещането, че вече сте преживели, чули, или видели нещо; че можете да предвкусите изхода от ситуация, да предвидите реакция? Странно, необяснимо, познато, плашещо, но в същото време някак приятно- това явление носи названието Дежа ву /вече видяно/. Всеки човек го е изпитвал хиляди пъти в едно или друго от проявленията му.
Теориите, с които можем да потърсим обяснение на този феномен са няколко. Ако се позовем на науката, Дежа ву е следствие химичен дисбаланс в мозъка. По принцип дадена ситуация в настоящето се обработва в определена част от мозъка. Ако настоящо събитие, обаче, попадне за обработка в тази част на мозъка, която се занимава с възстановяването на спомени, ние изживяваме Дежа ву. Случващото се с нас придобива “привкус” на спомен, и макар да имаме усещането, че идеално знаем какво ще последва оттук нататък, ние реално го предричаме след като вече сме го усетили.
Друго обяснение гласи, че понякога погледа възприема нещо по-бързо отколкото съзнанието може да го обработи като информация, и тъй като този процес е прекалено бърз ние придобиваме усещането, че виждаме нещо за втори път.
Има и по-смели предположения като например, че съществува опция мозъкът да се настрои при приемането на ситуация така, както когато не дочитаме позната дума. Тоест, ако дадена ситуация е сходна, той да я разтълкува като вече преживяна.
Извън научните схващания Дежа ву се асоциира с нашите предчувствия, спомени, изживявания от отминали животи и със способността за ясновидство, дълбоко заложена във всеки от нас. Някои го определят като нещо, което са сънували или усетили в състояние на сън. Съществува схващане, че докато спим, астралното ни тяло преживява различни неща, обикаля непознати места, среща лица и изпитва емоции, които ние не осъзнаваме, не приемаме, но така или иначе и не помним на сутринта.
Това явление е породило толкова много въпроси, предизвикало е всякакви теории, и доста широк интерес. Съответно това рефлектира не само върху подробното изследване на този феномен, а и върху класифицирането му на няколко отделни подвида.
Deja vecu например е нещо „вече преживяно“.Обикновено става въпрос за съвсем обикновена ситуация, в която чувстваме, че можем да предусетим всеки един малък детайл. Познати са ни гледката, действията на участниците в разговора, и дори репликите ни звучат така сякаш предварително знаем, че ще бъдат изречени.
Deja senti е състояние, което се превежда като нещо „вече почувствано“- вътрешно усещане, което дефинираме като познато, но не обвързваме със ситуацията, в която се намираме в дадения момент.
Deja visite съдържа в себе си подозрението за вече посетено място. Сигурно ви се е случвало понякога да се движите из непознат район, но да имате странното усещане, че сте били там и преди, и да сте в състояние да се ориентирате правилно.
Deja reve е нещо „вече сънувано“, а deja entendu се превежда като нещо „вече чувано“- когато имаме усещането, че можем да предвидим какво ще каже събеседника ни в разговор, който водим.
Много често ни се случва да имаме ясната идея какво искаме да кажем, но да не можем точно да се сетим какво е. В такива ситуации от типа „на върха на езика ми е, но не се сещам“ ние изживяваме Presque vu- още едно от проявленията на Дежа Ву.
По-рядко, но все така мистично е и явлението Jamais vu, което е нещо като противоположният феномен на Дежа Ву. Превежда се като „никога невидяно“ и се характеризира с моментното неразпознаване на лица, места, ситуации, които човек познава, но в определен момент му се струват различни и чужди. Това явление настъпва обикновено внезапно. Например по време на разговор с ваш близък изведнъж той започва да ви се струва различен, или губите ориентация в даден район за момент и т.н.
Предположенията , търсещи обяснение на всички тези странности са много, и все повече учени се опитват да разгадаят подобни мистични явления - дали със сложни теории за функционирането на сетивните и мозъчни клетки и проявяването на нарушени функции в работата им, или с логично звучащи заключения. Естествено никоя теория, колкото и правдоподобна да звучи, няма да успее да даде конкретно и изчерпателно обяснение за това кога, защо и как се случва Дежа ву. Този феномен ще си остане обгърнат в тайнствен ореол, неконтролируем, по силен от нас и управляващ сетивата ни. А това е само поредното доказателство колко много още имаме да учим за да разгадаем човека, състоянията му и цялостната му мисия на тази земя.
|
