Събрали се учени - лингвисти на симпо-
зиум, за да обсъждат езиковите проб-
леми. По едно време така се обърнала
посоката на дискусията, че всеки взел
да хвали колко съвършен е неговият
език, как дадено чувство можело най-
добре да се изрази и т. н. Нашият пред-
ставител слушал, слушал, па накрая му
писнало да слуша глупости, станал и
теглил следната реч:
"Дами и господа,
моите почитания към вашите езици, но
няма по-богат и цветист език от българ-
ския. Ето тук съм ви приготвил няколко
примера в подкрепа на твърдението ми:
 
1. Кажете, има ли някой език на тази
планета, на който да има дума, означа-
ваща нещо средно между "капе" и "те-
че"? Няма такъв. Аз съм проверил спе-
циално. А на български има - "църцори"
 
2. Има ли някой език, на който да има 4
степени на сравнение - няма. А на бъл-
гарски има - далече, по-далече, най-да-
лече, на майната си.
 
3. Има ли език, в който да има минало
незапомнено време? Хе хе - няма. А на
нашенски има - Бил съм се бил напил.
 
4. Имате ли вие бъдеще евентуално вре-
ме в миналото? Нямате. А ние имаме -
щял съм бил да работя.
 
5. Колко начина имате по заобиколен на-
чин да кажете "не знам", когато ви питат
нещо? Общо взето всичките се свеждат
до един: "I don't know", "No idea", "I got
no clue". А вижте ние колко по-заобикол-
но можем да го кажем: "Казва ли ти ня-
кой!", "А сега де!", "ба ли ма'а му!", "а -
сега ме хвана!"
 
6. И накрая, господа - хайде кажете -
има ли език, в който да има една така-
ва дума, която да може да замести
всяка друга дума в този език? Няма!
А на български има - това е думата
"такова".